НАЙ-КАРНОБАТСКИЯТ ХУДОЖНИК

Наско Димов от ОИЦ "Карнобат" ми напомни , че наближава годишнина от смъртта  на художника Алекси Денев Генов /Лечо/ . Нека го споменем с добро , да речем :  бог да прости ...

Бай Лечо почина на 3 януари 1992 година в Карнобат , т. е. преди 19 години . Сякаш , че беше вчера , когато неговите колеги , роднини и приятели го изпратихме до неговото вечно жилище .

Алекси Денев бе известен на по-възрастните карнобатлии като художникът на търговията . Тогава , по времето на Лечо, Карнобат имаше най-красивите коледни витрини в България .Рядко благороден човек , който даваше всичко от себе си , за да запечата красотата на Карнобат в картините си за поколенията .

Лечо рисуваше силно натуралистично , но неговите картини бяха близко до сърцето на карнобатлии , които му се отблагодаряваха , като не можеха с друго с уважение и обич .

Кольо Илчев , редактор във вестник "Карнобатска правда" , го нарече "най-карнобатския " художник и беше абсолютно прав .Бай Лечо рисуваше пленерно , тоест от натура . Зимите си също рисуваше на улицата със статива .

Това е поканата за последната трета изложба на Алекси Денев /Лечо/ през есента на 1989 година .

Алекси Денев беше влюбен в старата част на Карнобат .Къщата му , стар турски конак , все още запазена , но много занемарена е близо до старата част на града , която той обичаше да рисува , особено зиме и есен . Дворът му беше потънал в красота , обичаше цветята , отглеждаше хортензии .Обичаше хубавата храна , хубавото вино , добрите си и верни приятели ...

Художникът сниман пред турската баня от Тодор Лазаров .

Алекси Денев с неговата неизменна усмивка в подготовка за последната си юбилейна изложба .Снимката е направена от Стойчо Ганчев , покойник .

Художникът , също заснет от Стойчо Ганчев , пред една от най-красивите му картини .

Картината  "Зима в стария Карнобат " по-късно се превръща в най-красивата коледна картичка .

Помен за художника Алекси Денев /Лечо/ през 1993 година . От ляво на дясно : Димо Пенев , Калчо Коралски , Атанас Жеков /Америката/ , Димитър Тодоров , Богдан ...

Нека всички , които познавахме художника бай Лечо си спомним за него ! Бог да го прости !

                                      28 декември 2010 година

КИПРАТА ТРЯВНА

Има няколко места в България , които с удоволствие съм съгласен да посетя по всяко едно време на годината . Едно от тези места е балканското градче Трявна .

 Винаги съм се питал : с какво толкова ме омая Трявна преди двадесет години . . .

Когато я видях за първи път бе през една лунна нощ . Минавах  през възрожденската улица . Луната хвърляше златна светлина и блестеше в подмолите на реката под гърбавия мост , а лунните отблясъци светеха с благородната светлина на златото по стъклата на смълчаните къщи с особено ъгловати ръбове на втория кат .

Къщите на Трявна - те пъшкаха под тежките каменни плочи , тикли , на покривите , но не им тежаха годините .

 Дали този градец ми стана симпатичен с красотата на архитектурата си , или с естетичните детайли от дърворезби навсякъде ?! Естетиката и народният вкус на майсторите и до днес се е съхранил в Трявна . Не може красивото в архитектурата , в дърворезбата и иконата да не възпитава усет към красивото у потомците на старите дюлгери , марангози и зографи .

  Отново хлътнахме в "Даскаловата къща " , отново за кой ли път се запитах кое от двете слънца на Ошанеца и Бочуковеца , изрязани от тревненски орех е по-красиво и не можах да си отговоря . Но научих , че когато се е провел този първи "конкурс" в историята на България майсторите в Трявна са били осемдесет и осем .
 В село Трявна , през 1808 , годината на изрязването на слънцата по таваните на Даскаловата къща , в майсторския еснаф са членували 88 майстора . Те са били зографи , марангози и дюлгери .

 Цяла България е осеяна с техни творения - черкви , мостове , часовникови кули , иконостаси , икони и дърворезби . И до днес тези произведения на изкуството и архитектурата възпитават окото , жадното за красота око , в естетика и отношение към хубавото ...

                          30 ноември 2010 год.

Романтичен Несебър през есента

 Всички обичат Несебър , но през лятото ... Никой не обича Несебър през ветровитата есен , а още повече през зимата ...

Но Несебър е най-романтичен именно през тези сезони , когато е оставен сам на себе си без нашествието на курортисти и чужденци .

 Видях Несебър през есента и искам да споделя своя поглед с вас , такъв какъвто го видя безпристрастното око на фотообектива ...

 Морският бриз плющеше знамената на входа на Стария град . Повечето заведения в Несебър бяха или затворени , или празни .

Местните рибари си пиеха питиетата и мечтаеха за добър улов ...

Култовият ресторант "Капитанска среща " се взираше невиждащо в празните рибарски лодки .

Тихо и замечтано беше на рибарския кей , бяха избягали дори и гларусите ...

  Само няколко крилати се криеха на завет откъм източния плаж ...

 Старите черкви очакваха новия плажен сезон , когато пак щяха да бъдат ухажвани от фотографите ...

  Дори и на гларусите им беше студено , бяха се сгушили на топло до комините ...

 Градинката до "Пантократора" пак беше пъстроцветна , но ги нямаше летните сергии и картините ...

 Ветрената мелница си стоеше гордо до провлака и си гледаше към  пустия плаж на Слънчев бряг .

                                                      Несебър

                                               27 октомври 2010

Х И Б И С К У С Ъ Т

                  Аз зърнах те за първи път
                  в една хлебарница във Шумен .
                  Бе пищно разцъфтял , ти цял ,
                  в този същи миг , бях изумен
                  и исках в къщи хибискус да имам ...
                  Но се римуваш със кус-кус ,
                  зовеш се ти хи-бис-кус ...
                  Довя екзотика ти от Китай
                  и от далечни острови Таити , май .
                  Отвсякъде съм те донасял ,
                  във термоса , дори веднъж ,
                  до вкъщи аз съм те пренасял ...
                  По девет месеца съм чакал ,
                  като че някакво си бебе ,
                  да пуснеш корени най-сетне  ,
                  за да мога  после аз да те засея ...
                  Едва отпосле аз разбрах ,
                  че всъщност си китайска роза ,
                  нещо като нашенските рози ,
                  която под буркан се хваща ,
                  със втъкнато ечемичено зърно .

                  На терасата сега се киприш -
                  в три кашпи и въздишките
                  на минувачките събираш ...
                  Щом решиш да разцъфтиш
                  никога ти не грешиш ,
                  защото с тебе се пренасям
                  в Таити , в южните провинции китайски .

                  Там дето пият каркаде ,
                  което прави се от цветове
                                            на хибискуси ,
                  които пъпки пурпурни
                              отварят на разсъмване
                  и ги затварят - щом слънцето залезе .
                  Такава е съдбата ти , хибискусе ,
                  да живеят
                                  твоите страхотни цветове
                  колкото мушици еднодневки ...

                                                6 септември 2010

АБСУРДИ В АБСУРДИСТАН

Това е "Часовникът" , който измерва най-точно времето . Няма нужда дори да го поглеждате , за да се уверите  , че е абсолютно точен !

Каква ли трябва да  бъде тази  раницата , за да събере всичкия боклук , с който е зарината цяла България ?!

А тази горска табела пък направо нарежда на  преминаващите туристи да палят огън където си искат ... ?! Дали пък така няма да се оттървем от боклука , но ще се "оттървем" и от гората ...

Това е новият фонтан на град Сапарева баня . Коя част от своето тяло е изобразил скулпторът ? - Можете да се досетите сами ... Ех , това модерно изкуство ?!

Ех , тези боклуци , затрупват ни от всякъде !!! Май вече и природата е вдигнала ръце от нас и не иска да рециклира нашите отпадъци ... Още абсурдни надписи и табели по-нататък ...Ха , ха , ха !!!

                                                  22 август 2010

КЪМ БОГА ...

   Навярно така Волен Сидеров желае да бъде прекръстен връх "Мусалла"  , защото името на най-високия връх на Балканския полуостров в превод значи "към бога"...Резултатът от тази "акция" са окипазените с грозни надписи скали по пътеката към върха . Защо най-високият ни планински връх се оказа винаги в центъра на политическите интриги на "царски особи" и лъжливи националисти ?! Наистина името "Мусалла" е турско , но нали върхът е наш български и се фъчкаме , че сме страната с най-високия връх на полуострова ...

 Качих връх "Мусала" отново след пет години ... Не крия , че съм доволен от себе си , но не страдам от излишно самочувствие ! Че "Мусала" го катерят и шестгодишни деца , но не мъкнат огромна тридесеткилограмова раница , нито им тежат килограмите , нито .... годинките . Но стига за това , важното е че природата е дива и очарователна ...

 Каскадата от върхове : "Дено", "Иречек" ,"Трионите" води погледа към най-високия - "Му-са-ла" ! Нашата българска гордост ! Че то  много малко неща ни останаха за хвалба !? Гърците , колкото и камъни да трупат на техния "Митикас" не могат да надминат нашата божествена пирамида !

 Обратното отражение на "Иречек"  във водите на езерото е страшно живописно ...

Въпреки многото туристи , решили да изкачат върха , все още природата из района е чиста.

По нагоре започва да се открива и просторна гледка към самата "Мусала".

Вижда се и върхът на синята ламаринена шатра на заслона "Леденото езеро". На разсъмване слънцето огрява само най-високото чело на върха , който се обагря в бакърено .

Две диви козички си правят сутрешния "джогинг" по стръмните скали под метеорологичната
станция .

Изкачването на върха "за закуска" е най-доброто решение ...Здраво ръкостискане с дежурния метеоролог и невероятната гледка към безкрайните простори на великата рилска пустиня .

 От върха се виждат "Родопите" , "Пирин" , който се крие в мъглата , а легендите говорят , че се вижда дори "Бяло море" !

Наздравица с ароматен планински чай и отново по пътеките ...

17 август 2010 година

"ОРЛИЦИТЕ" - НЕПОКЪТНАТА ПРИРОДНА ПРЕЛЕСТ

На 2 и 3 август имахме прекрасната възможност да се помотаем сред непокътнатата природна прелест на защитена местност "Орлиците ". Може да се каже , че това е една от най-младите защитени територии в България . Обявена е за защитена през 2003 година и е имало защо .

Тук са се запазили непокътнати над 340 вида висши растения , 29 от които са или редки , ендемични или са защитени и включени в "Червената книга на България".

От известната в региона "Али чешма" поемаме нагоре към най-високия връх в района на "Немой дере" - връх "Беклембир" висок 835 метра над морето .

От горския път върхът изглежда внушително ... Прилича ми на едно обемисто парче сива надиплена халва . Дали няма да се окаже прекалено голям залък ...

Някогашните почистени пътеки до връх "Беклембир" са се заличили отдавна . Сега са обрасли в къпинаци и храсталаци , но ние лесно не се отказваме ...

От трите отвесни скални образувания , които стърчат над гората  в района на " Ришкия проход " - "Голямата Орлица" , "Малката Орлица" и "Беклембир" , последният е най-висок .

От него се открива и най-панорамна гледка . На запад меандрите на язовир "Камчия" , а на север "Шуменското плато ".

Откриваме и едно сладко дългокрако горско жабче и аз побързвам да го щракна , докато не е избягало ...

В защитена местност "Орлиците"  гнездят египетски лешояд , скален орел ,  голям и малък ястреб и много други .

Гората в региона е предимно широколистна и съставена основно от бук , габър , зимен дъб , цер , липа , дива череша , клен , планински бряст , ясен .

А най-атрактивен е малкият красив водопад "Крумовата вана" . В каменната "вана"  според легендата лично се е къпал хан Крум след победата си над Византия .

 5 август 2010 година