събота, 24 април 2010 г.

КОЛКО НЕЖНО СЕ УСМИХВА ПРОЛЕТТА ...



Черни косове позират
и подсвиркват в утринта ...
Минувачите се взират
в лъскавите им пера .




В песните им те откриват
ласките на пролетта ...
Облаците по небето плуват
като корабни платна .


Колко свежо е небето
след вечерната роса ....
И в душата слънце свети
и разпукват се цветя ...
Колко много сме заети
с нашата човешка суета ,
за да видим колко мило
колко нежно и светливо
се усмихва Пролетта ...

24 април 2010 година





събота, 17 април 2010 г.

БЕЗПЛАТЕН ДУШ ПОД ВЪРХА

   През миналите почивни дни ходихме в подножието на връх "Ботев". По тези места бях миналата есен и много ми хареса природата в местността "Паниците", намираща се край град Калофер. Но сега в ранна пролет виждах съвсем друг пейзаж.
Река Тунджа, Още в самото си начало течеше по-буйна оттогава, гората все още не беше се събудила, но въздухът беше все така лек и приятен за вдишване ...
Изобщо рахатлък ...
Тръгнахме по пътеката за хижа "Рай". Душата ни се отваряше пред красивите гледки, които се сменяха на всяка крачка пред нас.
Минахме край параклиса на Света Богородица, после покрай една прекрасна стилна беседка.
Но постепенно пътеката се отделяше от коритото на Тунджа и поемаше по стръмното между сивите стволове на още зимно спящите букови дървета ...
Тук излизат всички фасове, дори и на тези, които от години са се отказали от това удоволствие - да си пафкат папироси на чист планински въздух ...
Но слънцето се скри и облаците на връх Ботев се събраха ...
Значи скоро се очакваше да си пробваме новите дъждобрани.



Изведнъж планината притъмня и ливна студен пролетен дъжд. Но върхът стана още по
примамлив за снимане.
Вече ни беше безразлично дали вали силно или ръми едвам-едвам. Бяхме мокри и кални ...

С риск да намокря обектива на фотоапарата аз продължавах да снимам внушителния връх
Ботев.
Но както дойде краткият дъжд, така и изведнъж спря ... Връх Ботев откри челото си по
привлекателен отвсякога, Покрит с преспи сняг ...

17 април 2010 година