ВЕЧНИЯТ ВАЗОВ

Народният поет , патриархът на българската литература - Иван Вазов е роден на 6 юли /27 юни по стар стил / в китното старо планинското градче Сопот .
Преди десет години сопотци организираха достойно честване на 150-годишнината от рождението на своя именит съгражданин .
 На поляните пред манастира "Свети Спас "на туристически събор   се струпаха любители на родната природа  от цяла България .
Палатковите лагери на туристическите дружества се бяха разположили в подножието на Стара планина до лифта за хижа "Незабравка " и хижа "Добрила".
  Тази година е също юбилейна за Вазов и вече започнаха честванията по случай 160-тата годишнина от рождението на народния поет в София .

Винаги ми е било мило , винаги ми е било интересно да посетя родното място на Иван Вазов . Да надникна в тихия двор с бухлатите чимшири , където времето е спряло .

Да се насладя на песента на баричката , която толкова години неизменно си тече по улейчето в калдъръма .

В тази патриархална обстановка е преминало детството на големия писател и родолюбец .

А това са вазовите герои от паноптикума в една от стаите на музея . Възстановка на бръснарницата на хаджи Ахил , известният Вазов герои . Това е било кафене , бръснарница и зъбарница едновременно ...

А това е една от другите къщи , в които е минал известен период от живота на великия поет и писател . Тогава Вазов е бил назначен за съдия в Берковица .

През 1879 и следващата 1880 година Иван Вазов живее и твори в тази къща . Тук той написва стихотворенията "Малини ", "На Ком" , "На детето " , поемите "Грамада","Моята съседка Гмитра" ,"Загорка" и "Зихра".

Тук , в Берковица изпод перото на Вазов излизат  и повестта "Митрофан и Дормидолски ", "Белимелецът " и част от романа му "Нова земя ".

                                                

                                            19 юни 2010 година

МЯСТО ЗА РЕЛАКС И ЗАРЕЖДАНЕ ...

Дзенбудистите имат една дървена къщичка за да медитират . При мен ролята на "дзендо" изпълнява този пластмасов фотьойл , покрит с овча кожа . Той ме очаква за медитация и релакс винаги  , когато времето е приятно .

Всяко растение има своя история . Финиковата палма е отгледана от костилка  от фурма .

Тези красиви петунии си ги взех от изложбата "Флора 2010" - Бургас . Те са много пъстри и ароматни .

А това е моята гордост - апинеумът ми .  Дебелецът е пренесен от различни планини от България .

Камъните за алпинеума са пренесени в раница на гръб от местността "Бялата река " , над Тополица .

Алпинеумът е късче дива природа пренесено на терасата ми .

Така ще изглеждат глоксиниите след десетина дни , когато ги чакам да разцъфнат ...

8 юни 2010 година

КАК СЕ РАЗТВАРЯ ЦВЕТЪТ НА ФАЛЕНОПСИСА

 

                                                           5  ЮНИ 2010 ГОДИНА

ВЛАКЪТ ЗАКЪСНЯВА С НУЛА МИНУТИ

Хайде да се повозим на влак № 122 от Бургасъ за Ямболъ . Нека първо да погледнем упътника ... Той е доста остарял и пожълтял , че нали е от преди 120 години ?! В сила е от 1-й Юлий 1890 - то  лето . Ще хванем сутрешния пътнишки смесен  влак . Тръгва от Бургасъ в 7,19 саатя ...

Първо да си купим билет , като прилежни пътници , а не гратисчии ... Служителката на касата ще ни щракне по един картонен билет . После може да се разходим по перона . Пълно е с пътници и изпращачи . Кошници с череши , кафези с мисирки , чували с пратки и писма .Шумолят копринените рокли на госпожиците , които се суетят по перона с шапки с воалетки , в ръце с чадърчета .

Табелката ни уверява , че тренът се движи с нула минути закъснение  ...   Как да не повярваме на Българската държавна железница !?

Ето , че и тренът се задава ... Пуфти и излиза гъста пара от парния локомотив , тогава му викали пампор ... Ей сега , след час - два ще скачат и вагоните ...

 Приятно пътуване !!!

                           2 юни 2010 година