Но Несебър е най-романтичен именно през тези сезони , когато е оставен сам на себе си без нашествието на курортисти и чужденци .
Видях Несебър през есента и искам да споделя своя поглед с вас , такъв какъвто го видя безпристрастното око на фотообектива ...
Морският бриз плющеше знамената на входа на Стария град . Повечето заведения в Несебър бяха или затворени , или празни .
Местните рибари си пиеха питиетата и мечтаеха за добър улов ...
Култовият ресторант "Капитанска среща " се взираше невиждащо в празните рибарски лодки .
Тихо и замечтано беше на рибарския кей , бяха избягали дори и гларусите ...
Само няколко крилати се криеха на завет откъм източния плаж ...
Старите черкви очакваха новия плажен сезон , когато пак щяха да бъдат ухажвани от фотографите ...
Дори и на гларусите им беше студено , бяха се сгушили на топло до комините ...
Градинката до "Пантократора" пак беше пъстроцветна , но ги нямаше летните сергии и картините ...
Ветрената мелница си стоеше гордо до провлака и си гледаше към пустия плаж на Слънчев бряг .
Несебър
27 октомври 2010
