През първите дни на месец ноември , ден след Деня на народните будители , ходихме на екскурзия в Елхово и специално отидохме да видим Устремския манастир . Манастирът е един от големите в България , но аз не знаех нищо за него . Намира се на 29 километра от Елхово и на 11 от Тополовград . Ако се идва от Ямбол се минава през село Срем .
Устремският манастир носи името на село Устрем , защото се намира на 3 км западно от него . До 1934 година то се е наричало Вакъф , а манастирът "Вакъфски" . Преданията разказват , че е основан още през времето на Втората българска държава . През османското робство в манастира "Света Троица" са намирали подслон Индже войвода , Кара Колю и други хайдути . А през втората половина на 18 век в околностите му се е подвизавал Христо войвода със своята дружина .
С помощта на местното население Христо войвода и другарите му възстановили западналия манастир , затова едно от имената му е "Хайдушкият манастир" . По-късно войводата дори се замонашил под името Хрисант и заживял в манастира . Отначало той живеел в близката до манастира "Света Троица" пещера , известна като "Караколювата дупка" , а след това станал и игумен на манастира .
Най-добри времена помни манастирът по времето на игуменството на отец Никандри от село Вакъф , който от малък бил даден в обителта . Отец Никандри бил игумен от 1858 до 1870 година и манастирът се замогнал . До 1909 г. манастирът "Света Троица" бил мъжки . В средата на август същата година от село Студена , Елховско дошли около петдесет монахини . Те избрали за управителка монахинята Евпраксия . На нея се паднала трудната задача да ръководи обеднелия тогава манастир . Евпраксия била много жива , енергична и самоотвержена игуменка . Странствала из цяла България и Русия и донесла много парични помощи с които изплатила огромните манастирски дългове .
През 1951 година едното крило на манастира изгоряло и впоследствие е възстановено . Понастоящем в манастира "Света Троица" - село Устрем има няколко монахини. Обителта е обявена за паметник на културата .
Всеки може да си запали свещ до витрините с мощите на караколювите четници .
Пред манастира пасеше своите овце човек от село Устрем , заговорих го . Каза ми , че манастирът е бил цветущ , монахините обработвали обширна земя , били над петдесет. Отглеждали пшеница , зеленчуци , тютюн , всичко покрай реката било с бахчи . А най-хубаво било на храмовия празник - Петдесятница . На поляните пред манастира се събирало мало и голямо от околността . Имало люлки , сергии и дори идвал цирк с лъвове ... Било ли е някога ... , гробовете на онези монахини са ей там , дето пасат моите овце ... - завърши думите си той .
10 ноември 2013 година
