събота, 20 октомври 2018 г.

ЖЕЛЯЗНАТА ЦЪРКВА В ИСТАНБУЛ

 Логото на  екскурзията беше "Истанбул - имперският град", но нашата екскурзоводка го наричаше "лудницата Истанбул" и донякъде беше права . Докато за почивните дни , повечето истанбулци , изчезваха със скъпите си коли извън столицата, ние пък отивахме в нея , за да попаднем в тапите на задръстванията  . Истанбул е най-близкият до нас мегаполис и най-големият град на континента Европа . Градът с хилядолетна история , стъпил на два континента Европа и Азия, кръстопът на култури и цивилизации , събрал историята на древни цивилизации и на две големи империи ... 



Един огромен град , градът , който никога не спи , всеки бърза за някъде , град с изключително движение , напрежение , наглед хаотичен , но организиран и много чист ... Град доста противоречив , но и много красив .



Новите предградия на Истанбул ти пълнят душата с модерната си архитектура и планировка , със зелените си паркове и градини .



Като се навлезе в истинския Истанбул силно впечатляват огромните палми и многото червени национални флагове на Турция .


Най-напред посетихме нашата българска църква , която грееше след реставрацията и ремонта . Турската държава е вложила 16 милиона турски лири , за да може Желязната церква да изглежда в такъв чудесен вид , която след толкова години грее в белота и злато на златното есенно слънце .




 В Желязната църква "Свети Стефан" , намираща се в квартал "Фенер" се разминаваха хора от различни краища на света  , вътре беше пълно с посетители . 


Предистория на построяването на Желязната церква в Истанбул е свързана с личността и името на българина СТЕФАН БОГОРИДИ , родом от Котел . Негов дядо по бащина линия е СТОЙКО ВЛАДИСЛАВОВ - ЕПИСКОП СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ .

Княз Стефан Богориди получава много високо за времето си образование - завършва Бейската академия в Букурещ . Става домашен учител на бъдещия султан Меджид , който обучава още като дете .



Много доволен от неговата работа , през август 1849 година, султанът му дава разрешително за построяването на българската черква в квартала "Фенер" на Златния рог .


Княз Стефан Богориди подарява своята къща и с доброволни помощи на българите първоначално е построен малък параклис , осветен на 9 октомври 1849 година , в чест на Стефан Богориди .


 По-късно на същото това място е издигната и Желязната черква , която е изработена в заводите Вагнер  във Виена . Железните черкви са само две в света . Така в сърцето на Османската империя българите имат своя православна черква . 

В двора на Желязната черква има красив бюст -паметник на княз Стефан Богориди .



                                   22 септември 2018 година .

неделя, 26 август 2018 г.

ОЧИТЕ НА БОГА


" Очите на Бога " - защо ли народът ни  е кръстил така една от най-интересните пещери в района на село Карлуково - община Луковит ?!? Междувременно това е може би единствената българска пещера която има най-много имена : "Проходна" , "Окната" и "Божиите очи " ...



В последните години хората от района на Луковит са се амбицирали да правят туризъм от пещери , скали , камъни , реки , прекрасната природа на Искърското дефиле и поречието на река Златна Панега .


 Пещерата "Проходна"  има два входа или два изхода - в зависимост откъде искаш да я посетиш . Преди три години , когато за първи път зърнахме това природно чудо влязохме откъм Националния пещерен дом - Карлуково , който от 2008  година е в движението 100 -те национални туристически обекта под номер 30 а .
Пещерата "Проходна" представлява най-дългият пещерен тунел в България и има дължина 365 метра , а входовете са високи 56 метра и се използват за бънджи скокове .

Пещерата се е образувала и моделирала  от водата на река Искър в края на Креда , преди 66 - 68 милиона години . През 1962 година пещерата "Проходна" е обявена за природна забележителност . 


В нея няма  образувания , като се изключат  "Джуджето" и "Сфинксът" , но и само очите на Бога да бяха , те са достатъчни да се взрат в теб в тъмнината на пещерата . 

Очите на Бога те следят отвсякъде и няма къде да се скриеш от тях , те са магични и въздействащи . Очите на Бога създават това неповторимо преживяване , като минаване през отвъдното . Пещерата е привличала магнетично местните жители и те са я превърнали във важен окултен обект . Точно на 21 март , всяка година , в деня на пролетното равноденствие се провежда ритуал за берекет и плодородие . 

А знаем , че древните са търсели Бога в скалите , като нещо вечно , най-трайно в нашия кратък и нетраен живот ...
Киното също е открило в тази загадъчна пещера своя обект за претворяване . Тук са заснети филмите "Време разделно" и "По следите на капитан Грант " . 
Очите на Бога са вперени в теб , те ту проливат сълзи , ту искрят от лилава светлина ...
Очите на Бога понякога , много рядко те даряват с един единствен слънчев лъч , лъч на надежда , Любов и щастие ...
  В близост до Националния пещерен дом - Карлуково , на  левия бряг на река Искър в скалите се намира Скалният манастир "Свети Никола - Глигора " . Манастирът е възстановен с доброволния труд на ентусиасти от Луковит .



Черквата на скалния манастир е била изографисана в два живописни слоя , като първият е от 1360 година , а вторият от края на 17 век . Обитавана е от монах - отшелник изповядващ исихазма .  Населението построява в тази местност,  известна като Долни Глигор,  черква с интересна архитектура . Тя наподобява черквите от този район , като е използвана естествената скална ниша . Манастирът е многократно опожаряван . Архитектурата на скалния манастир е най-подробно проучена от гръцкият архитект - Веленис .




От езерцето , където специално са засели водни лилии се открива гледка към един геоложки феномен - "Провъртеника"
 В следобедните часове се разходихме край прохладните  брегове на река Златна Панега .


 Геопарк "Искър - Панега е най-старият подобен парк в България . Сега там има екопътека с дървени мосчета и тараби над водите на реката  , много беседки и места за кънпингуване .

 Водите на река Златна Панега се влачат бавно и мечтателно в летния зной .


                              18 август 2018 година 

вторник, 14 август 2018 г.

LAGO DI GARDA




Красивите неща минават като за един миг , а това беше последният ден на прекрасните италиански езера . Целият ден беше посветен на Lago di Garda - най-голямото езеро в Италия , разполага се на 272 кв. км  . Най-северната част на езерото е на територията на Швейцария . 
Неминуемо вече започваме да сравняваме кое от градчетата е по-романтично , кое е по-красиво .

Sirmione е разположено на полуостров навътре в езерото и малко напомня за нашия Стар Несебър , но тук крепостта е напълно запазена , а край полуострова от дъното на езерото извира минерална вода .  Днес Sirmione се е превърнало от място за заточение на неудобни за властта хора  в луксозен спа курорт посещаван от хиляди туристи. 
Наричат Lago di Garda омагьосаното езеро , защото това е най-северното място в света , където се отглеждат лимони и портокали . Архипелагът се обикаля с лодка , като се минава под подвижния дървен мост , единствената връзка с крепостта от езерото . 



Главните забележителности на Sirmione са пещерата на Катул - римски поет и вилата на София Лорен . Тук хората живеят основно от туризъм и производството на лимони , маслини , грозде . 

Има плажове по скалите , романтични улички , малки магазинчета , лилавата бугенвилия е увила старинната къща и е задължително място за снимки . 


 В съзнанието ми се е запечатала  древната църква в старата маслинова гора. Sirmione е наистина едно кътче от рая пропито с романтика и прелест .
Едно от местата с най-хубавото червено вино в Италия е Bardolino .

 
По крайбрежието се впечатляваш от аромата на златовръх , който те замайва с уханието си ... 
 Bardolino е наречено сладоледената столица на Италия ...

 Тук е и единственото място , където в ресторантите се сервира риба ...

Дали може да се разкаже всичко за италианските езера - дар от Бога !!! Дали може да се притвори в слово онова очарование на водата , онази красота на цветята , уханието на олеандрите , упойващия аромат на гардениите , плисъкът на езерните вълни в скалистите брегове ... Това , което са попили  очите и потръпнала душата си остава ...
едно твое лично , само твое и единствено твое преживяване . Колкото и красиви думи да използваш, колкото и метафори да вмъкнеш , пак разказът ти ще остани беден и посен ... Защото , ако се завърнеш у дома 
след поредното пътешествие абсолютно същият , значи пътешествието ти не си е заслужавало ... 
21 юлий  лето 2018 -то