" Очите на Бога " - защо ли народът ни е кръстил така една от най-интересните пещери в района на село Карлуково - община Луковит ?!? Междувременно това е може би единствената българска пещера която има най-много имена : "Проходна" , "Окната" и "Божиите очи " ...
В последните години хората от района на Луковит са се амбицирали да правят туризъм от пещери , скали , камъни , реки , прекрасната природа на Искърското дефиле и поречието на река Златна Панега .
Пещерата "Проходна" има два входа или два изхода - в зависимост откъде искаш да я посетиш . Преди три години , когато за първи път зърнахме това природно чудо влязохме откъм Националния пещерен дом - Карлуково , който от 2008 година е в движението 100 -те национални туристически обекта под номер 30 а .
Пещерата "Проходна" представлява най-дългият пещерен тунел в България и има дължина 365 метра , а входовете са високи 56 метра и се използват за бънджи скокове .
Пещерата се е образувала и моделирала от водата на река Искър в края на Креда , преди 66 - 68 милиона години . През 1962 година пещерата "Проходна" е обявена за природна забележителност .
Очите на Бога те следят отвсякъде и няма къде да се скриеш от тях , те са магични и въздействащи . Очите на Бога създават това неповторимо преживяване , като минаване през отвъдното . Пещерата е привличала магнетично местните жители и те са я превърнали във важен окултен обект . Точно на 21 март , всяка година , в деня на пролетното равноденствие се провежда ритуал за берекет и плодородие .
А знаем , че древните са търсели Бога в скалите , като нещо вечно , най-трайно в нашия кратък и нетраен живот ...
Киното също е открило в тази загадъчна пещера своя обект за претворяване . Тук са заснети филмите "Време разделно" и "По следите на капитан Грант " .
Очите на Бога са вперени в теб , те ту проливат сълзи , ту искрят от лилава светлина ...
Очите на Бога понякога , много рядко те даряват с един единствен слънчев лъч , лъч на надежда , Любов и щастие ...
В близост до Националния пещерен дом - Карлуково , на левия бряг на река Искър в скалите се намира Скалният манастир "Свети Никола - Глигора " . Манастирът е възстановен с доброволния труд на ентусиасти от Луковит .
Черквата на скалния манастир е била изографисана в два живописни слоя , като първият е от 1360 година , а вторият от края на 17 век . Обитавана е от монах - отшелник изповядващ исихазма . Населението построява в тази местност, известна като Долни Глигор, черква с интересна архитектура . Тя наподобява черквите от този район , като е използвана естествената скална ниша . Манастирът е многократно опожаряван . Архитектурата на скалния манастир е най-подробно проучена от гръцкият архитект - Веленис .
От езерцето , където специално са засели водни лилии се открива гледка към един геоложки феномен - "Провъртеника"
В следобедните часове се разходихме край прохладните брегове на река Златна Панега .
Геопарк "Искър - Панега е най-старият подобен парк в България . Сега там има екопътека с дървени мосчета и тараби над водите на реката , много беседки и места за кънпингуване .
Водите на река Златна Панега се влачат бавно и мечтателно в летния зной .