Един огромен град , градът , който никога не спи , всеки бърза за някъде , град с изключително движение , напрежение , наглед хаотичен , но организиран и много чист ... Град доста противоречив , но и много красив .
Новите предградия на Истанбул ти пълнят душата с модерната си архитектура и планировка , със зелените си паркове и градини .
Като се навлезе в истинския Истанбул силно впечатляват огромните палми и многото червени национални флагове на Турция .
Най-напред посетихме нашата българска църква , която грееше след реставрацията и ремонта . Турската държава е вложила 16 милиона турски лири , за да може Желязната церква да изглежда в такъв чудесен вид , която след толкова години грее в белота и злато на златното есенно слънце .
В Желязната църква "Свети Стефан" , намираща се в квартал "Фенер" се разминаваха хора от различни краища на света , вътре беше пълно с посетители .
Предистория на построяването на Желязната церква в Истанбул е свързана с личността и името на българина СТЕФАН БОГОРИДИ , родом от Котел . Негов дядо по бащина линия е СТОЙКО ВЛАДИСЛАВОВ - ЕПИСКОП СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ .
Княз Стефан Богориди получава много високо за времето си образование - завършва Бейската академия в Букурещ . Става домашен учител на бъдещия султан Меджид , който обучава още като дете .
Много доволен от неговата работа , през август 1849 година, султанът му дава разрешително за построяването на българската черква в квартала "Фенер" на Златния рог .
Княз Стефан Богориди подарява своята къща и с доброволни помощи на българите първоначално е построен малък параклис , осветен на 9 октомври 1849 година , в чест на Стефан Богориди .
По-късно на същото това място е издигната и Желязната черква , която е изработена в заводите Вагнер във Виена . Железните черкви са само две в света . Така в сърцето на Османската империя българите имат своя православна черква .
В двора на Желязната черква има красив бюст -паметник на княз Стефан Богориди .
