неделя, 13 октомври 2024 г.


 

"САМО ИЗЛИШНОТО СЕ ПРОДАВА СКЪПО"






















    За този роман научих , когато бяхме на остров Капри . На най-високата част на острова с прекрасни гладки към Синята пещера и Неаполитанския залив .На  Анакапри е вилата на шведския лекар и писател Аксел Мунте . Но книгите идват сами при своите читатели . Книгата ме пренесе отново на най- прекрасното място в Европа . Първото издание на "Легенда за Сан Микеле е през 1929 година в Лондон . 
     Чета романа на Аксел Мунте и мисълта ми лети към оня остров захвърлен в Тиренско море , където преди векове е завършил последните си земни дни император Тиберий . Оня остров , сега магнит за луксозни туристи , запътили се за Синята пещера или пък към омайния блясък на трите скали Паралиони потънали в омаята на ултрамарина !
    "Капри , о Капри !!! La dolce vita !!! Един шведски лекар Аксел Мунте станал моден лекар на богати американци , шведи и италианци в Париж и Рим , човек с нежна поетична душа , открива руините на вилата на император Тиберий до скалите под Монте Соларо в селото Анакапри . Жителите на Капри наричат тези от Анакапри "прости селяни".И наистина те са неграмотни , неуки , но със златни сърца . Избирането на Сан Микеле от Аксел Мунте за място на неговата вила е любов от пръв поглед . За да може да го купи той лекува и се грижи за стотици болни , преживява ужаса на епидемия от холера и накрая става първият лекар практикувал успешно лечение с хипноза .Афинитетът му към антиките може да се види днес в неговата вила на Анакапри .Доктор Аксел Мунте може от дете да "говори" с животните и се отдава на лечение с хипноза - нещо много революционно за своето време . Още  когато започва да строи вилата си на Сан Микеле по интуиция знае , че ще намери египетски сфинкс . И оставя място на един от ъглите на параклиса , който гледа към Неаполитанския залив . По късно открива така мечтания египетски сфинкс във водите на залива и той заема своето достойно място - отредено му още при самия строеж .

" Боговете продават всичко по цената му - казва древният поет . Би могъл да добави , че те продават най-хубавото на най-ниска цена . Полезното е съвсем евтино , само излишното се продава скъпо . Това , което е истински красиво не може да се купи , а ни се поднася даром от безсмъртните богове. Безплатно наблюдаваме изгрева и залеза на слънцето , плаващите по небето облаци , горите и полята , прекрасното море . Птиците ни пеят даром , полските цветя растат край пътя и чакат да минем и да ги откъснем . Няма входна такса за звездната зала на нощта . " 

Какви вечни и правдиви думи !!!

Димчо Тонев                     13 октомври 2024 година 

понеделник, 21 ноември 2022 г.

                             РАЗХОДКА ИЗ МИНАЛОТО НА ХИСАРЯ 

 Отдавна искам да напиша за старите вили в курорта Хисар от началото на миналия век , когато състоятелни хора преоткриват силата на вълшебните минерални извори в древния Диаклецианопол .

Пръв при своите обиколки из българските земи Константин Иречек намира удобен подслон в приветливия хотел на Мокренски един от първите построени в Хисар - Киселери .Подът на вила "Мокренски" бил постлан с големи антични тухли, предполага се , че са изкопани от старото градище в крепостта . 

По-късно Иван Вазов в своя роман " Нова земя"/1896/ представя стопанина на този хотел под името Тварджишки - полски емигрант участник в едно от въстанията срещу руския царизъм . Хотел "Мокренски" , един от първите в курорта Хисар представлявал продълговата еднофамилна сграда . В средната зала имало три мраморни маси , на които поднасяли обяда на гостите . Предполага се , че сградата на хотела е била някъде в центъра на курорта . 

Европейският си вид курорта Хисар започнал да придобива чак между 1919 - 1939 година. Тогава от 6 съществуващи хотела само за двадесетина години се построяват 35 хотела.Така се променил и цялостният облик на курортното селище . 
До днес се е запазила паметта за вили с имената : "Париж", "Швейцария" , "Малина" , вилите : "Петрович", "Маричкова" , "Стойнова" , "Вълкова" .
Но най-красива и модерна била вила "Момина" , построена от генерал Тодор Марков през 1929 година . Вила "Момина" била кокетна триетажна сграда с всички удобства и лукс за високи държавни гости като банкера и политика Атанас Буров . През 1943 година във вилата пристига и цар Борис III за тайна среща с Буров .Генерал Тодор Марков е високо образован и ерудиран офицер владеещ шест езика и през 1953 година подарява своята историческа сбирка на Хисаря и така става основоположник на Археологическия музей в град Хисар .За своя роден град - прочут балнеоложки курорт той пише : "Хвърлете кошница рози в Момина баня , окъпете се в животворната ѝ вода , направете и разходка из околностите на Хисар , забравете за миг земните грижи , слейте душата си с младата и весела душа на природата и вие ще усетите вечното блаженство на рая " 


    21 ноември 2022 г.    Димчо Тонев 

вторник, 16 юни 2020 г.

ПОСЛАНИЕ ОТ МИНАЛОТО ...

С КИБРИТ

При смяната на раздутата дървена  дограма с нова  в Основно училище "Христо Ботев" - село Кликач  , майсторът Мехмед Чакър открива зазидана в дувара стара кутийка кибрит .
Цялата напудрена с цимент , кутийката е едно своеобразно послание от миналото на селото и в частност на училището .

На лицевата страна на кибритената кутийка е изобразен житен клас и фабрични комини на червен фон и надпис "Държавна кибритена ф-ка" . А на гърба има девиз " Чрез изпълнение на петгодишния стопански план към социализъм " . ДКФ / Държавна кибритена фабрика / 1951 година .
Кутийката кибрит , посланието на майстора отпреди 70 години , е издържала на стихиите на времето , защото е изработена от шведски машини , направена по времето на социализма от тънък шперплат . 
16 юни 2020 година                          Димчо Тонев

четвъртък, 24 януари 2019 г.

МАНАСТИРЪТ СВЕТИ НАУМ

  


Несъмнено най-красивото място на Охридското езеро е манастирът "Свети Наум" . Той е построен на влива на река Черни Дрин в езерото , близо до изворите на тази река . 


Намира се на 30 километра югоизточно от Охрид , близо до границата с Албания . Две трети от Охридското езеро е в Македония и една трета е в Албания .

  Климент и Наум били братя , най-изявените от  учениците на Светите братя Кирил и Методий  . Княз Борис поверява на Наум организирането и утвърждаването на Преславската книжовна школа . Климент е изпратен в Охрид , откъдето най-вероятно произхождат двамата братя Климент и Наум .  През 893 година Климент е повикан от цар Симеон във Велики Преслав , където е ръкоположен за епископ на Величката епархия . А Наум е изпратен на негово място като ръководител на школата и книжовния център в областта Кутмичевица , около сегашния манастир "Свети Наум" . Когато , през 910 година Наум умира , той е погребан от брат си Климент Охридски в този манастир .


 Когато , през 9 век е построен манастирът той се е наричал "Свети Архангели " , но след като там е погребан Свети Наум започва да носи неговото име . Още приживе Свети Наум е правел чудеса и през вековете неговите чудеса са се умножавали. Когато манастирът е опожарен през 1711 година  , единствено непокътната остава манастирската черква , където е неговият гроб . Съвсем наскоро Свети Наум се присънява на един млад мъж и по съновидение той изработва от един вековен дънер скултура на светеца само с електрически трион , преди това той никога не се е занимавал с дърворезба .




След пожара и възстановяването на манастира е поставен нов иконостас изографисан от йеромонах  Константин . През 1806 година зографът Търпо от Корча рисува нови стенописи по поръчка на игумена Стефан от Пловдив , хаджи Яков и епитропа Иван Гаврилов . Вляво от входа е изобразен и като ктитор  Михаил - архонт на България . 



Из манастира достолепно се разхождат пауни . Има и аязмо на Свети Наум със светена вода  .


Очарованието на Охридското езеро идва от спокойствието , което то вселява в душата ...

                                           24 януари 2019 година

неделя, 13 януари 2019 г.

ОХРИД - ПЕРЛАТА НА ВЪЛШЕБНОТО ЕЗЕРО

Можеше и по-рано да отида на Охридското езеро , но все ме възпираха разни предразсъдъци и колебания , че сигурно ще се разочаровам . Човек никога не трябва да тръгва на път с предварителни очаквания и нагласа , защото винаги е различно ... 


Този път решихме да посрещнем Нова година именно на Охридското езеро . 

А всеки българин има една романтична представа за него формирана от красивите песни и от легендите ...

Охрид - четвъртата и последна столица на Първата българска държава от 992 до 1018 година   е  тъжна и героична страница от нашата история , сега е в Република Македония . Днес населението е около 40 000 души . 

Предшественикът на Охрид е трако-илирийският древен  град Лихнида , важна римска станция по пътя Виа Егнация , който свързвал източния бряг на Адриатическо море с Констатинопол . Филип II превзема през 355 година пр. Хр. тези земи  от илирийците , а през елинската епоха селището Лихнида става град . Тогава се построяват театър , агора , гимназион , булевтерион и  много храмове . През 148 г. пр. Хр . , докато Древна Македония става римска провинция , Лихнида е под римско владичество . През късната древност Лихнида е епископално седалище .

  Но на 29 и 30 май 526 година град Лихнида е разрушен от земетресение .
Чак след три века на мястото на Лихнида е новопостроен българският град Охрид . 

Манастирът "Свети Климент и Пантелеймон " , наричан тук Плаошник е построен на едно възвишение на брега на Охридското езеро . В него са руините на древната Лихнида - раннохристиянска базилика от IV - V  век . 

През 886 година Свети Климет е изпратен  в Охрид от княз Борис - Михаил където той създава на хълма Плаошник  първият университет в Европа . Това е центърът на славянската християнизация , на писмеността и на културата .

 Свети Климент Охридски е авторът на кирилицата . От Светиклиментовият манастир "Свети Пантелеймон" преведените на старобългарски книги тръгват из цяла славянска Европа - от Солун до Урал в 15 европейски страни .  В Светиклиментовият университет са се  научили 3500 студенти  да четат , да пишат, да превеждат , да проповядват на 
старобългарски език . 


През 893 година Климент е повикан от цар Симеон във
Велики Преслав , където е ръкоположен за епископ на Величката епархия . Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастирът "Свети Пантелеймон " /Плаошник/ и още една църква , която после става архиепископско седалище . Така , че той е постраил две от трите тогавашни охридски църкви .Свети Климент е покровител на Македония . През 2001 - 2002 година църквата е напълно възстановена върху развалините на Имарет джамия . След построяването на църквата в нея отново са пренесени мощите на светеца , които дотогава са били в църквата "Света Богородица Перивлепта ".



Охридското кале или Горни сарай , наречено по-късно Самуилова крепост или Самуилова твърдина е част от средновековната крепост ограждала , като венец , столицата на Първото българско царство . 

Днес Самуиловата крепост е една от основните забележителности на Охрид и от нея се правят най-живописните снимки на града и на величественото езеро .



Билянините извори е едно култово място , посещавано задължително от туристите за да си направят снимки и да се разходят по живописния канал , особено живописен на залез .


Охрид е невероятно красив и вечер ,когато се оглежда в тихите води на езерото , а от съседните заведения се носи мелодията на песента "Биляна платно белеше на Охридските извори" ...

13 януари 2019 година 

събота, 20 октомври 2018 г.

ЖЕЛЯЗНАТА ЦЪРКВА В ИСТАНБУЛ

 Логото на  екскурзията беше "Истанбул - имперският град", но нашата екскурзоводка го наричаше "лудницата Истанбул" и донякъде беше права . Докато за почивните дни , повечето истанбулци , изчезваха със скъпите си коли извън столицата, ние пък отивахме в нея , за да попаднем в тапите на задръстванията  . Истанбул е най-близкият до нас мегаполис и най-големият град на континента Европа . Градът с хилядолетна история , стъпил на два континента Европа и Азия, кръстопът на култури и цивилизации , събрал историята на древни цивилизации и на две големи империи ... 



Един огромен град , градът , който никога не спи , всеки бърза за някъде , град с изключително движение , напрежение , наглед хаотичен , но организиран и много чист ... Град доста противоречив , но и много красив .



Новите предградия на Истанбул ти пълнят душата с модерната си архитектура и планировка , със зелените си паркове и градини .



Като се навлезе в истинския Истанбул силно впечатляват огромните палми и многото червени национални флагове на Турция .


Най-напред посетихме нашата българска църква , която грееше след реставрацията и ремонта . Турската държава е вложила 16 милиона турски лири , за да може Желязната церква да изглежда в такъв чудесен вид , която след толкова години грее в белота и злато на златното есенно слънце .




 В Желязната църква "Свети Стефан" , намираща се в квартал "Фенер" се разминаваха хора от различни краища на света  , вътре беше пълно с посетители . 


Предистория на построяването на Желязната церква в Истанбул е свързана с личността и името на българина СТЕФАН БОГОРИДИ , родом от Котел . Негов дядо по бащина линия е СТОЙКО ВЛАДИСЛАВОВ - ЕПИСКОП СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ .

Княз Стефан Богориди получава много високо за времето си образование - завършва Бейската академия в Букурещ . Става домашен учител на бъдещия султан Меджид , който обучава още като дете .



Много доволен от неговата работа , през август 1849 година, султанът му дава разрешително за построяването на българската черква в квартала "Фенер" на Златния рог .


Княз Стефан Богориди подарява своята къща и с доброволни помощи на българите първоначално е построен малък параклис , осветен на 9 октомври 1849 година , в чест на Стефан Богориди .


 По-късно на същото това място е издигната и Желязната черква , която е изработена в заводите Вагнер  във Виена . Железните черкви са само две в света . Така в сърцето на Османската империя българите имат своя православна черква . 

В двора на Желязната черква има красив бюст -паметник на княз Стефан Богориди .



                                   22 септември 2018 година .