СЛЕД ЧЕТИРИГОДИШНО ОЧАКВАНЕ ...

  

   След четиригодишно очакване , най-после  ехмеята ми разцъфна ! Това интересно цвете попадна при мен като подърък от една малка издънка . Поставих издънката във вода , за да пусне коренчета и после я засадих в почва . Нямах представа че това чудо е гост от далечна Бразилия и произхожда от влажните гори на тропиците ! Казаха ми само , че в образуваната от листата чашка винаги трябва да има вода .

 Тогава не съм си и мечтаел , че след толкова години един ден това чудо  - " ехмея " ще образува цвят ... Поливах го и се възхищавах на огромните му сиви извити със зебриста украска листа  . То иначе си стоеше на прозореца и само надуваше розетката и пущаше листо след листо .

 И без цвят си беше изключително красиво . Бях го виждал разцъфнало на " Флората " в Бургас и по цветарските магазини в големите градове . Ехмеята иначе е доста скъпо цвете и едва ли си струва да хвърляш пари за да си я купиш и после да изгние .

   Но сега , когато се появи и тъмнорозовият цвят , който някой умници оприличават на магарешки бодил , гледката вече е съвсем различна . Ехмеята стана "кралицата " на цветята в стаята с тази бодлива розова корона . Цветът е нещо наистина невероятно екзотично .Той е чудно творение на природата ... Казват , че цветът може да се задържи до половин година ! Жалкото е , че след като прецъфти , розетката от листа , която го е родила умира и отдолу израстват нови ...  Ще видим какво ще стане !

                                                   15 юли 2010 година

ЧАСОВНИКОВИТЕ КУЛИ ВЪВ ФИЛАТЕЛИЯТА

На тази картичка са най-атрактивните часовникови кули в България : Трявна , Свищов  , Хрельовата кула в Рилския манастир , Куртпашовата кула във Враца , Берковица , Бяла черква , Карнобат и Кулата на Месчиите във Враца .
 Интересът към първата ми статия за часовниковите кули в България ме обнадежди да продължа темата .
 Додоха ми идея да напиша втора статия за отражението на часовниковите кули в българската филателия , която в близкото минало бе доста силна и създаде много красиви български пощенски марки .

 Тези които все още си губят времето с филателия и колекции се смятат за ретро и отживелица , но ... , въпреки всичко , на тези на които им е интересно :

 В силните си години , през 1979 година , българската филателия отпечата на пощенски марки часовниковите кули в Ботевград , Бяла черква  , Габрово , Пазарджик и Трявна .

 А на следващата година - 1980 бяха отпечатани още пет марки . Това бяха  пощенски марки на часовниковите кули в Бяла , Берковица , Карнобат , Разград и Севлиево . Пощенската марка е раздел от  приложната графика , а десетте чудесни пощенски марки са дело на майстора в тази област -художникът Стефан Кънчев .

 Красивите пощенски марки дадоха възможност на колекционерите да си направят и естетични карти-максимуми . Това стана още през 1979 година със специалния първодневен печат .

 А други , като мен все още продължават да си допълват колекцията с картички от съответните градове с печати от пощенските станции .

  Но в много градове , където има часовникови кули , вече изобщо не се отпечатват пощенски картички със символите на тези градове . Това вече прави невъзможно да се попълни колекцията докрай .Но и търсенето е също един вид хоби ... , нали ?

   

                                                                               11 юли 2010 година

ЧАСОВНИКОВИТЕ КУЛИ В БЪЛГАРИЯ

    Има много часовникови кули в България . Модата да се строят часовникови кули идва от Западна Европа . Належащата необходимост от измерването на времето с по-съвременни технически средства измества азиатската леност и избутва напред предприемчивостта на занаятчиите и търговците . Започва да се смята , че времето е пари , както считат  англичаните .
  Първите часовникови кули се строят  в проспериращи в стопанско отношение български градове .

    В Пловдив на Сахат тепе през 17 век се издига една от най-старите часовникови кули в цяла Европа . Часовниковият механизъм е изработен от италианския майстор от Генуа Антонио Барбаджелата през 1610 година . Всички чуждестранни пътешественици се възхищавали на часовника на Сахат тепе , защото такъв нямало нито в Одрин , нито в Цариград . А той "  отмервал времето по френски " !

   Сегашният часовников механизъм е възстановка на стария по оригиналните чертежи и е изработен от карнобатския майстор на кулни часовници  Димитър Тодоров .
 В архитектурно отношение за модел на кулата са послужили стройните  каменни тела на крайморските фарове .
Часовниковата кула на Сахат тепе е използвана  за образец на кулите в

   Трявна /1813 /               и      Карнобат  / 1841 спорна/ .
   Най-висока - 30 метра  е часовниковата кула в Ботевград , а най-ниска в Пещера .

Кулата в Ботевград е от 1867 година . Тя е не само най-високата , но и и най-елегантна в архитектурно отношение .

       Някой часовникови кули , като  тези във

Враца                                и             Етрополе
са приспособени по-стари отбранителни кули .

  Други като в Банско         и              Тетевен                  

са едновременно и черковни камбанарии .

От Възраждането до днес са се запазили 21 часовникови кули . А като се има предвид , че е имало кула в почти всеки проспeриращ български град .

 За жалост не са се запазили кулите във Варна , Велико Търново ,Килифарево , Кюстендил , Мелник , Петрич , Русе ,Самоков , София ,Хасково и Ямбол .

Стара снимка от Русе . Под номер две е часовниковата кула , която не се е запазила .

През миналата година е реставрирана часовниковата кула в Благоевград и  нейният часовник , изработен в Швейцария през 1867 година  отново заработва .

  Последно възстановена отново е часовниковата кула в Пазарджик . На 21 май 2010 година е била официално открита възкръсналата от времето часовникова кула в Пазарджик .

Всеки български град в който има часовникова кула тя се съхранява като  символ  и гордост на съответното селище .

                                                                         8 юли 2010 година

УТРИННА РАЗХОДКА ИЗ "ВАРОША"

   Интересува ли сте се за произхода на думата "варош"  ?  Звученето е унгарско и сте прави , думата означава стар град с крепост . В България се срещат два квартала с това име . Единият е в Благоевград , а другият е в Ловеч .

Но докато благоевградският е музеен , ловешкият е жилищен и в него живеят все още хора . Само няколко от къщите са превърнати в музеи .

     

   Ловешката "Вароша " е много живописен в архитектурно отношение квартал .

  Заобиколен е от виещата се река Осъм и от стръмни сякаш отсечени от човешка ръка отвесни  скали .

  На върха се издига гордо каменната фигура на Апостола , който продължава да задава въпроси  , на  които народът не може да отговори ... Това е най-високият паметник на Васил Левски в България .

     
     На най-високата точка на Вароша е и крепостта  "Хисаря" . Под нея е черквата в която е служил поп Кръстю . Разбрах , че сега той бил оневинен и било вдигнато обвинението за грозното му предателство ...

                  
     На мястото на къщата на сподвижника на Апостола Марин Поплуканов е построен най-богатият музей на Васил Левски . В музея "Васил Левски " -    Ловеч се съхраняват най-много автентични лични вещи на Апостола .

                                        
    Къщите в архитектурно-историческият резерват "Вароша " са строени от началото до 70 -те години на 19 век и придават характерния неповторим облик на резервата .  Лицето на повечето къщи е към двора , а не към улицата , фасадите са с чардаци и кьошкове , а гърбът им  е към улицата .

           
Най-характерното за ловешката къща е това , че липсват дюкяни и работилници . Те са само на чаршийската улица и  на Покрития мост - архитектурният шедьовър на уста Колю Фичето .

                           
 От къщите във "Вароша " най - интересни са Владишкият конак , родните къщи на Тодор Кирков , Христо Цонев - Латинеца , черквите "Света Неделя"  и "Света Богородица " и старата турска баня , която сега е изоставена .

                                     
                                                    3 юли 2010 година    

КЪТЧЕ ОТ РАЯ

   Бях за трети път на Крушунските водопади на 25 юни тази година и ако ми се отдаде случай пак да ги видя , няма да се поколебая ...

                     
 Те са известни още и с името Природна забележителност "Маарата " и станаха любима природна и туристическа дестинация през последните пет години . До тогава са били изключително преоритет на спелеолози и еколози .

                                              
    Но с прокарването на екопътеката през каскадата от водопади  , поставянето на мостчета , стълби , построяването на удобни беседки и скамейки за отдих са станали достъпни за много хора . Поддържат се от кметството на село Крушуна - община Ловеч и са все още една красива непокътната от хищническата човешка ръка природа .

                                   
 Крушунските водопади са най-голямата водна травертинова каскада в България . Намират се там , където последните склонове на Стара планина преминават в обикновени възвишения и от където започва Дунавската равнина . 
 Ако идвате откъм Къкрина по виещия се от виражи път ще се чудите , как в тази равнина може да има такива водопади и то с толкова голям дебит .

                                    
 Но слизайки в село Крушуна , което е в Деветашкото плато , на 34 км източно от Ловеч , 8 км северно от Летница и южно от Крушуна  , ще се учудите на  природната прелест . Селото е като в едно огромно гнездо от варовикови скали и карстови образования . Наличието на много реки , буйната горска растителност , прохладата на гората го прави един чаровен кът за отмора и релакс .

                 
 В месността "Маарата " има много пещери . От две от тях излиза  и водата за каскадата от водопадите .

 В началото , до пещерите те са най-високи , като постепенно падовете стават все по ниски и накрая преминават в обикновена река .

1 юли 2010 година