Винаги съм се питал : с какво толкова ме омая Трявна преди двадесет години . . .
Когато я видях за първи път бе през една лунна нощ . Минавах през възрожденската улица . Луната хвърляше златна светлина и блестеше в подмолите на реката под гърбавия мост , а лунните отблясъци светеха с благородната светлина на златото по стъклата на смълчаните къщи с особено ъгловати ръбове на втория кат .
Къщите на Трявна - те пъшкаха под тежките каменни плочи , тикли , на покривите , но не им тежаха годините .
Дали този градец ми стана симпатичен с красотата на архитектурата си , или с естетичните детайли от дърворезби навсякъде ?! Естетиката и народният вкус на майсторите и до днес се е съхранил в Трявна . Не може красивото в архитектурата , в дърворезбата и иконата да не възпитава усет към красивото у потомците на старите дюлгери , марангози и зографи .
Отново хлътнахме в "Даскаловата къща " , отново за кой ли път се запитах кое от двете слънца на Ошанеца и Бочуковеца , изрязани от тревненски орех е по-красиво и не можах да си отговоря . Но научих , че когато се е провел този първи "конкурс" в историята на България майсторите в Трявна са били осемдесет и осем .
В село Трявна , през 1808 , годината на изрязването на слънцата по таваните на Даскаловата къща , в майсторския еснаф са членували 88 майстора . Те са били зографи , марангози и дюлгери .
Цяла България е осеяна с техни творения - черкви , мостове , часовникови кули , иконостаси , икони и дърворезби . И до днес тези произведения на изкуството и архитектурата възпитават окото , жадното за красота око , в естетика и отношение към хубавото ...
30 ноември 2010 год.