Река Тунджа, Още в самото си начало течеше по-буйна оттогава, гората все още не беше се събудила, но въздухът беше все така лек и приятен за вдишване ...
Изобщо рахатлък ...
Тръгнахме по пътеката за хижа "Рай". Душата ни се отваряше пред красивите гледки, които се сменяха на всяка крачка пред нас.
Но постепенно пътеката се отделяше от коритото на Тунджа и поемаше по стръмното между сивите стволове на още зимно спящите букови дървета ...
Тук излизат всички фасове, дори и на тези, които от години са се отказали от това удоволствие - да си пафкат папироси на чист планински въздух ...
Но слънцето се скри и облаците на връх Ботев се събраха ...
Значи скоро се очакваше да си пробваме новите дъждобрани.
примамлив за снимане.
Вече ни беше безразлично дали вали силно или ръми едвам-едвам. Бяхме мокри и кални ...
Ботев.
Но както дойде краткият дъжд, така и изведнъж спря ... Връх Ботев откри челото си по
привлекателен отвсякога, Покрит с преспи сняг ...
17 април 2010 година
Няма коментари:
Публикуване на коментар