ВЕЧНИЯТ ВАЗОВ

Народният поет , патриархът на българската литература - Иван Вазов е роден на 6 юли /27 юни по стар стил / в китното старо планинското градче Сопот .
Преди десет години сопотци организираха достойно честване на 150-годишнината от рождението на своя именит съгражданин .
 На поляните пред манастира "Свети Спас "на туристически събор   се струпаха любители на родната природа  от цяла България .
Палатковите лагери на туристическите дружества се бяха разположили в подножието на Стара планина до лифта за хижа "Незабравка " и хижа "Добрила".
  Тази година е също юбилейна за Вазов и вече започнаха честванията по случай 160-тата годишнина от рождението на народния поет в София .

Винаги ми е било мило , винаги ми е било интересно да посетя родното място на Иван Вазов . Да надникна в тихия двор с бухлатите чимшири , където времето е спряло .

Да се насладя на песента на баричката , която толкова години неизменно си тече по улейчето в калдъръма .

В тази патриархална обстановка е преминало детството на големия писател и родолюбец .

А това са вазовите герои от паноптикума в една от стаите на музея . Възстановка на бръснарницата на хаджи Ахил , известният Вазов герои . Това е било кафене , бръснарница и зъбарница едновременно ...

А това е една от другите къщи , в които е минал известен период от живота на великия поет и писател . Тогава Вазов е бил назначен за съдия в Берковица .

През 1879 и следващата 1880 година Иван Вазов живее и твори в тази къща . Тук той написва стихотворенията "Малини ", "На Ком" , "На детето " , поемите "Грамада","Моята съседка Гмитра" ,"Загорка" и "Зихра".

Тук , в Берковица изпод перото на Вазов излизат  и повестта "Митрофан и Дормидолски ", "Белимелецът " и част от романа му "Нова земя ".

                                                

                                            19 юни 2010 година