Качих връх "Мусала" отново след пет години ... Не крия , че съм доволен от себе си , но не страдам от излишно самочувствие ! Че "Мусала" го катерят и шестгодишни деца , но не мъкнат огромна тридесеткилограмова раница , нито им тежат килограмите , нито .... годинките . Но стига за това , важното е че природата е дива и очарователна ...
Каскадата от върхове : "Дено", "Иречек" ,"Трионите" води погледа към най-високия - "Му-са-ла" ! Нашата българска гордост ! Че то много малко неща ни останаха за хвалба !? Гърците , колкото и камъни да трупат на техния "Митикас" не могат да надминат нашата божествена пирамида !
Обратното отражение на "Иречек" във водите на езерото е страшно живописно ...
Въпреки многото туристи , решили да изкачат върха , все още природата из района е чиста.
По нагоре започва да се открива и просторна гледка към самата "Мусала".
Вижда се и върхът на синята ламаринена шатра на заслона "Леденото езеро". На разсъмване слънцето огрява само най-високото чело на върха , който се обагря в бакърено .
Две диви козички си правят сутрешния "джогинг" по стръмните скали под метеорологичната
станция .
Изкачването на върха "за закуска" е най-доброто решение ...Здраво ръкостискане с дежурния метеоролог и невероятната гледка към безкрайните простори на великата рилска пустиня .
От върха се виждат "Родопите" , "Пирин" , който се крие в мъглата , а легендите говорят , че се вижда дори "Бяло море" !
Наздравица с ароматен планински чай и отново по пътеките ...
17 август 2010 година
Няма коментари:
Публикуване на коментар