Аз зърнах те за първи път
в една хлебарница във Шумен .
Бе пищно разцъфтял , ти цял ,
в този същи миг , бях изумен
и исках в къщи хибискус да имам ...
Но се римуваш със кус-кус ,
зовеш се ти хи-бис-кус ...
Довя екзотика ти от Китай
и от далечни острови Таити , май .
Отвсякъде съм те донасял ,
във термоса , дори веднъж ,
до вкъщи аз съм те пренасял ...
По девет месеца съм чакал ,
като че някакво си бебе ,
да пуснеш корени най-сетне ,
за да мога после аз да те засея ...
Едва отпосле аз разбрах ,
че всъщност си китайска роза ,
нещо като нашенските рози ,
която под буркан се хваща ,
със втъкнато ечемичено зърно .
в три кашпи и въздишките
на минувачките събираш ...
Щом решиш да разцъфтиш
никога ти не грешиш ,
защото с тебе се пренасям
в Таити , в южните провинции китайски .
което прави се от цветове
на хибискуси ,
които пъпки пурпурни
отварят на разсъмване
и ги затварят - щом слънцето залезе .
Такава е съдбата ти , хибискусе ,
да живеят
твоите страхотни цветове
колкото мушици еднодневки ...
6 септември 2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар