КОГАТО  НЕ  Е   ИМАЛО  ФЕЙСБУК    I I

      В моята колекция от стари пощенски картички за Рождество Христово най-старата и най-любопитна  е от 1905 година . Тя е рисувана честитка за Рождество Христово , като на лицевата и страна много калиграфски с помощта на писалка са написани пожеланията . Интересна е абривиатурата ЧРХр , така майсторски вмъкната в цялостната композиция.

Другата картичка е от 1919 година и също е интересна .На дървена часовникова кула се бие камбана точно преди полунощ .

На честитката от 1921 година е вмъкнат поздрав на лицевата страна и там са залепени пощенските марки .

През 1940 година картичките с които си честитят Рождество Христово стават чернобели .Но децата са с прически по тогавашната мода .Тук подковата символизира щастието за Новата година .

През 1960 се пращат  картички вече за Нова година от аранжирани битови кукли и макети , но темата е също любовта и семейния празник . Дядо Коледа се преоблича и става Дядо Мраз , но и той звъни с камбана ...

     

27 декември 2012 година 

                                                                                                      

КОГАТО НЕ Е ИМАЛО ФЕЙСБУК

Пазя великденски картички от 1901 и 1912 година. Тогава те са се наричали посткарт и са пътували като открити пощенски картички .

Оплюти от мухите , но още пазещи послания от преди сто и повече години . Когато не е съществувал Фейсбук са се поздравявали с "Христос Возкресе" по този начин .

Надявам се , че ще са ви били интересни тези пожълтели пощенски картички , толкова наивни и чистосърдечни ...
                            
                         15 април 2012 г.

ТУК , ОТВЪД И НАД МОРЕТО

   Наскоро при предстанянето на най- прясната си последна стихосбирка "Дърво за бесене на поет " , варненският поет Валери Станков разказа една интересна ситуация . Докато пренасял пакетите с топлата стихосбирка от печатницата до колата си  един от пакетите се скасал и част от лъскавите книжки се посипали по земята ...

Хрумнала му еретичната мисъл , че там им е мястото ... Не на земята , а под земята е завряна българската култура.
В този ред на мисли той започна да ни припомня една доста жестока  и нелицеприятна статистика . Най-големите ни поети са докарани или до самоубийство , или са оставени да умрат в мизерия като кучета ...

Когато ножът е опрял до кокала и сме се вторачили в жалкото си физическо оцеляване , хич не ни е до някаква си поезия и култура ... Елисавета Багряна умира в мизерия в старчески дом , Александър Геров изнемогва и почива в краен недоимък , Христо Фотев угасва забравен в Равадиново , без да може да си плати сметката за домашния телефон ...

Но Поезията въпреки това продължава да живее и след смъртта на Поета ... И скоро животът ме убеди точно  в това .
Разхождайки се из Морската градина , в един тих и безлюден сивкаво-дъждовен ленив следобед окото ми хвана разкривен графит . По стълбите , които водеха към паметника на Поета Христо Фотев неумела тийнейджърска ръка бе написала със син спрей "НЕ Е ИЗМИСЛИЦА МОРЕТО И ЩАСТИЕТО СЪЩЕСТВУВА ".
Велика Поезия , която оживява и под земята ... Изтерзаната фотева поезия е жива и ще живее  - Тук и Отвъд ... Ще щества над синята тепсия на морето , защото е сътворена тук , на бургаския бряг ...

                                                                        14 април 2012