ТУК , ОТВЪД И НАД МОРЕТО

   Наскоро при предстанянето на най- прясната си последна стихосбирка "Дърво за бесене на поет " , варненският поет Валери Станков разказа една интересна ситуация . Докато пренасял пакетите с топлата стихосбирка от печатницата до колата си  един от пакетите се скасал и част от лъскавите книжки се посипали по земята ...

Хрумнала му еретичната мисъл , че там им е мястото ... Не на земята , а под земята е завряна българската култура.
В този ред на мисли той започна да ни припомня една доста жестока  и нелицеприятна статистика . Най-големите ни поети са докарани или до самоубийство , или са оставени да умрат в мизерия като кучета ...

Когато ножът е опрял до кокала и сме се вторачили в жалкото си физическо оцеляване , хич не ни е до някаква си поезия и култура ... Елисавета Багряна умира в мизерия в старчески дом , Александър Геров изнемогва и почива в краен недоимък , Христо Фотев угасва забравен в Равадиново , без да може да си плати сметката за домашния телефон ...

Но Поезията въпреки това продължава да живее и след смъртта на Поета ... И скоро животът ме убеди точно  в това .
Разхождайки се из Морската градина , в един тих и безлюден сивкаво-дъждовен ленив следобед окото ми хвана разкривен графит . По стълбите , които водеха към паметника на Поета Христо Фотев неумела тийнейджърска ръка бе написала със син спрей "НЕ Е ИЗМИСЛИЦА МОРЕТО И ЩАСТИЕТО СЪЩЕСТВУВА ".
Велика Поезия , която оживява и под земята ... Изтерзаната фотева поезия е жива и ще живее  - Тук и Отвъд ... Ще щества над синята тепсия на морето , защото е сътворена тук , на бургаския бряг ...

                                                                        14 април 2012