Пазя великденски картички от 1901 и 1912 година. Тогава те са се наричали посткарт и са пътували като открити пощенски картички .
Оплюти от мухите , но още пазещи послания от преди сто и повече години . Когато не е съществувал Фейсбук са се поздравявали с "Христос Возкресе" по този начин .
Надявам се , че ще са ви били интересни тези пожълтели пощенски картички , толкова наивни и чистосърдечни ... 15 април 2012 г.
Наскоро при предстанянето на най- прясната си последна стихосбирка "Дърво за бесене на поет " , варненският поет Валери Станков разказа една интересна ситуация . Докато пренасял пакетите с топлата стихосбирка от печатницата до колата си един от пакетите се скасал и част от лъскавите книжки се посипали по земята ...
Хрумнала му еретичната мисъл , че там им е мястото ... Не на земята , а под земята е завряна българската култура. В този ред на мисли той започна да ни припомня една доста жестока и нелицеприятна статистика . Най-големите ни поети са докарани или до самоубийство , или са оставени да умрат в мизерия като кучета ...
Когато ножът е опрял до кокала и сме се вторачили в жалкото си физическо оцеляване , хич не ни е до някаква си поезия и култура ... Елисавета Багряна умира в мизерия в старчески дом , Александър Геров изнемогва и почива в краен недоимък , Христо Фотев угасва забравен в Равадиново , без да може да си плати сметката за домашния телефон ...
Но Поезията въпреки това продължава да живее и след смъртта на Поета ... И скоро животът ме убеди точно в това . Разхождайки се из Морската градина , в един тих и безлюден сивкаво-дъждовен ленив следобед окото ми хвана разкривен графит . По стълбите , които водеха към паметника на Поета Христо Фотев неумела тийнейджърска ръка бе написала със син спрей "НЕ Е ИЗМИСЛИЦА МОРЕТО И ЩАСТИЕТО СЪЩЕСТВУВА ". Велика Поезия , която оживява и под земята ... Изтерзаната фотева поезия е жива и ще живее - Тук и Отвъд ... Ще щества над синята тепсия на морето , защото е сътворена тук , на бургаския бряг ...