неделя, 5 септември 2010 г.

Х И Б И С К У С Ъ Т


                  Аз зърнах те за първи път
                  в една хлебарница във Шумен .
                  Бе пищно разцъфтял , ти цял ,
                  в този същи миг , бях изумен
                  и исках в къщи хибискус да имам ...
                  Но се римуваш със кус-кус ,
                  зовеш се ти хи-бис-кус ...
                  Довя екзотика ти от Китай
                  и от далечни острови Таити , май .
                  Отвсякъде съм те донасял ,
                  във термоса , дори веднъж ,
                  до вкъщи аз съм те пренасял ...
                  По девет месеца съм чакал ,
                  като че някакво си бебе ,
                  да пуснеш корени най-сетне  ,
                  за да мога  после аз да те засея ...
                  Едва отпосле аз разбрах ,
                  че всъщност си китайска роза ,
                  нещо като нашенските рози ,
                  която под буркан се хваща ,
                  със втъкнато ечемичено зърно .

                  На терасата сега се киприш -
                  в три кашпи и въздишките
                  на минувачките събираш ...
                  Щом решиш да разцъфтиш
                  никога ти не грешиш ,
                  защото с тебе се пренасям
                  в Таити , в южните провинции китайски .

                  Там дето пият каркаде ,
                  което прави се от цветове
                                            на хибискуси ,
                  които пъпки пурпурни
                              отварят на разсъмване
                  и ги затварят - щом слънцето залезе .
                  Такава е съдбата ти , хибискусе ,
                  да живеят
                                  твоите страхотни цветове
                  колкото мушици еднодневки ...

                                                6 септември 2010

Няма коментари:

Публикуване на коментар