четвъртък, 2 януари 2014 г.

ДОНЧО ВЪЛЧЕВ - ВЕЧНО ВЛЮБЕН В ЖИВОТА И ИЗКУСТВОТО

На 12 януари 2014 се навършват 10 години от кончината на големия български живописец професор Дончо Вълчев . Родил се е преди 82 години в китното карнобатско село Драгово , но учи в съседното - Чукарка.
Там най-добър приятел му става синът на неговия учител. Библиотеката на баща му , Пенчо , била оскъдна, а душата му била жадна за словото , затуй вечер прескачал , без да го разберат да взема книги от училищната . Дончо Вълчев израства в семейство на големи родолюбци . На видно място в тяхната къща са закачени портретите на Ботев и Левски . Майката , Стайка , знаела повече от 300 народни песни , а бащата все и повтарял "Бутай децата да учат!" . В Драгово имали Дончо за дете-чудо и по-късно с живота си той доказал това .
Тръгнал той да кандидатства в Художествената академия с едно картонено куфарче , почти без пари , а вечер спял под един люляк в двора на академията . Но през 1958 година я завършва блестящо при проф. Ненко Балкански. От 1968 г. вече е хоноруван асистент , а от 1976 -та хабилитиран редовен доцент в Художествената академия - София .
Четири години преди да почине проф. Дончо Вълчев разказва сладкодумно житието-битието си пред журналистката от в. "Стандарт" Юлия Пискулийска в статията "Боже , колко фалшиви удоволствия " .
Първата ми среща с проф. Дончо Вълчев беше през 1992 по време на честването на двадесет-годишнината на ХГ "Бенчо Обрешков" - Карнобат . Професор Дончо Вълчев бе от поколението на проф. Васил Вълев , Жечко Попов , Атанас Жеков , Слави Кожухаров и Алекси Денев карнобатски художници .Тогава много вълнуващо разказа своите първи детски спомени от съприкосновението с атмосферата на Карнобат - как от мекия кален или прашен селски път , стъпвайки на паважа копитата на конете започвали интересно да чаткат и на всичкото отгоре ... пеели гугутки .
През 2000 година , на 4 декември , художникът показа ретроспекция на своето творчество в залата на ХГ "Бенчо Обрешков" в Карнобат .
Като основната част от изложените картини бяха от неговия престой във Франция . Тогава се сбъдва и огромната , дългогодишна лелеяна мечта на Дончо Вълчев да рисува Париж .
"Париж - моя любов " и "Вратата на изкуството" са възлови фигурални композиции , които бяха уловили артистичния дух на френската столица . Тогава той вижда за пръв път наживо платната на своите любими Клод Моне , Ван Гог , Пол Гоген , Сезан ...
Портрет на проф. Дончо Вълчев от художника Радко Мурзов - 2000 г.

Последната ни среща с проф. Дончо Вълчев бе на тридесетилетния юбилей на карнобатската галерия през късната есен на 2002 година .
Дълбоко земен , откровен и артистичен , винаги съвременен и модерен в живописното си творчество , влюбен в живота и изкуството , такъв си остава вечно приятелят и колегата Дончо Вълчев ...
2 януари 2014 година 






Няма коментари:

Публикуване на коментар